„Перфектният ми ден е неразделна част от перфектният ми живот и в това няма нищо случайно, защото аз самата съм перфектна.” (започвам със самоирония, за да ми е по-лесно да продължа)
Трудно ми е да си го представя, май всъщност никога не съм си го представяла и със сигурност точно там ми е грешката. Казах на Поли, че съм се набутала, защото направо ме беше страх да си го представя този мой перфектен ден…. Да не би да се изненадам лошо сама себе си… лошо в смисъл, да не би този перфектен ден да е невъзможен… имам склонност към невъзможното, а всъщност предпочитам да мечтая за възможни неща – по-практично е, но пък дълбоко в себе си съм толкова непрактична…
Ето го и моят перфектен ден:
Спя до късно, добре не спя, а се излежавам, търкалям се в леглото – поне до 8 часа.. блаженство… после чувам един глас от коридора, който ми казва, че кафето е готово, но всъщност първо плътният аромат на топло кафе достига до ноздрите ми и тогава чувам гласа… Гласът обаче е важен, защото означава, че някой се грижи за теб.. дори рано сутрин :)
Малкото ми момиченце се мята при мен на леглото и трескаво ми разказва цветните си сънища, гушкаме се и се смеем. Вече сме в кухнята – тя е на първия етаж на къщата и има най-светлите прозорци на света! Цялата ни къща е много светла и топла, и усмихната. Седим тримата около масата и просто си бъбрим – някакви забавни неща, без смисъл – просто ни е адски приятно да споделяме закуската си. Изпращам малкото си слънчице на училище (хммм, доста късно започва първият час в моя перфектен ден) и татко й на работа (иска ми се да разбера за неговия перфектен ден, за да го вплета някак си тук, но това ще стане на четири очи :) и излизам в градината. Въздухът е прозрачен и свети, денят обещава да е перфектен.
След като се зареждам с енергия се вмъквам в кабинета си, посядвам на земята (има изобилие от големи меки възглавници) с лаптопа и започвам да пиша – поредната си книга, която ще се получи също така перфектна, като предишните. Получавам мейл – предложение за среща, молба за консултация – освен, че пиша успешни книги, консултирам фирми как да осъществяват връзките си с обществеността, какви интересни кампании да правят, как да влеят смисъл в бизнес посланията си. Срещата е приятна и само на няколко километра от нашата къща. Докато карам обратно към дома си мисля колко е хубаво да живееш простичко, да бъдеш себе си и да изживяваш пълноценно всеки миг. Хапвам нещо леко и продължавам с книгата – върви добре, въпреки сериозните вътрешни разногласия на главния герой – накрая и той ще разбере, че е по-добре да следва сърцето и мечтите си.
Отивам да взема малката госпожица от училище – за моя радост тя е прекрасно, чисто дете, което обича да играе на гоненица, има смели мечти и развинтено въображение. Много е емоционална и лесно се впечатлява от всичко – невинна душица с широко разперени крила. Отиваме на разходка из парка, водя я до реката и наблюдаваме патиците, които правят водни пръстенчета около себе си и крякат невъобразимо. Смешни и красиви са. Хрупаме ябълки и си говорим за изминалия ден, а след това отиваме с колата да посрещнем тати. Той е изморен, леко изнервен от работа, но когато вижда двете си момичета засиява и постепенно смехът му се оплита в нашите смехове. Пазаруваме разни вкуснотии, прибираме се и заедно приготвяме вечерята – по-точно девойката си ниже нова мънистена гривна, а ние с татко й готвим. Хапваме, целуваме малечка за „Лека нощ” и доволни сядаме в градината за чаша вино. Повече мълчим, но така е перфектно – важно е да можеш просто да помълчиш с някого… а, забравих да спомена, защо чашата вино е само една – чакам второто си дете ;) и ако това не е перфектно… ;)
p.s. Поли, благодаря за предизвикателството! Не боля, а дори страшно много ми хареса! :) Бях позабравила тези съкровени и изключително приятни мечтателни моменти…
