Един имейл адрес ми е останал от преди…. Рошавата сега е Квадратната… , защото квадратен е денят ми, квадратни са действията ми, квадратни са думите ми, мислите ми дори се стараят да се напаснат в квадрата…., сънищата…. все по-често ги забравям, както забравям коя съм всъщност! Дори не помня дали бях намерила себе си, или просто когато се намерих… се забравих и отрекох на момента…? Когато си проверям пощата и си изписвам адреса Рошавата… става ми мило някак си, но и имам усещането, че влизам в нечия чужда поща… След като видя писмата обаче – редовната информация от Facebook, както нямой и друг спам за секс хапчета… разбирам, че това си е моята пощенска кутия – също толкова квадратна като мен. Защо продължавам да се залъгвам и да се крия зад името Рошавата??? Защото тайничко вярвам, че Тя все още не си е отишла съвсем, че е някъде там – дълбоко в мен и просто изчаква удобен момент, за да се появи. Нека побърза, защото страшно много ми липсва! Ще се опитам да й помогна да разбие квадрата – нямам търпение отново да прегърна себе си.
