Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата книга "Децата пишат писма до Бог" не задължава и не призовава... Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди... Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор...
Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.
Ето тази мисъл страшно много ми хареса! :)
"- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас"
Тук има още от детските прозрения. Стана ми някак тъжно - като порастваме губим адски много неща от себе си - преставаме да сме така чувствителни, чисти, зрящи, емоционални и добри....
