Monday, February 26, 2007

Да започнем седмицата с усмивка


и с черешка :))))) Това ще да е черешката на тортата, която обаче ще поставя в петък, където й е мястото, щото за сега - торта още няма - работя по въпроса. Цяла седмица такива блатове и кремове ще бъркам, че свят ще ми се завие, ама като знам каква е хубава черешката - ще съм вдъхновена :))) Лелеее, само глупости

Friday, February 23, 2007

отчет




Вчера ни мина Оранжевото парти-рождения ден на секс хапчето Левитра. Трети рожден ден беше и чух дори Устата на живо :))))))))))))) А, а!! Не ми ли завиждате, а?! ;))) Сблъсках се и с адски много силиконови цици, видях и доста високи ботуши и къси поли, и тъповати погледи и т.н. гледки от нощна София. Партито мина добре де - за заинтересованите утре ще кача снимки на Маргарита Хранова и Нели Рангелова :)))))))))))))))))))))))) и на Устата, разбира се :))))

равносметка

Това, което не ни убива, ни прави по-силни! - ето това е равносметката (някак дава смисъл на нещата) след още една усилна трудова седмица.... Като знам, че с всеки изминал ден ставам все "по-желязна", работа никаква не може да ме уплаши... :))))))))))))))))))))))))))))))
и още една сентенция от днес: "Не плачи за това, което няма да плаче за теб!"... е, тука вече за съвсем друго нещо става въпрос ....

Wednesday, February 21, 2007

Намерените деца



Лесно ли се усмихвате? Често ли се усмихвате?
Знаете ли кой сте? Имате ли родители? Поне един?
Приятели? Нормален живот? Детство, което помните с хубаво? Обичате ли се?
Супер! Надявам се, че на повечето въпроси, отговорите са положителни.
Защото има хора, които не могат да отговорят на нито един от тези въпроси с "ДА"...
Има един невероятно силен филм, който трябва да се гледа от повече хора - "Намерените деца" се казва. Ще помоля някой (разбирайте Чилко), да го качи където трябва, за да може да пусна линк към него тук. Филмът е резултат от програмата на GLOBUL "Да чуем детските мечти", която е невероятно смислена и човешка. Това го казвам съвсем безпристрастно - пристрастна съм само към човешкото щастие, а то е постижимо и съм доволна, че има хора, които дават усилия, време и страст, за да умножават и правят щастието възможно.
Въх! Прочувствена работа. Очаквайте и филма скоро, надявам се.

Friday, February 16, 2007

Ала Дали

Наска ме светна днес на едни страхотни фотографии - ето тук.
Надявам се, че авторът няма да се сърди, че съм му сложила снимката в блога си без да го питам - то е от възхищение! Пък и не го познавам :) И така, мили мои, потопете се в чудния свят на фантасмагоричното въображение!

Wednesday, February 14, 2007

НАЗДРАВЕ!

ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ И МНОГО НАЗДРАВИЦИ!!! :))))
Ако този Мечолин ви е харесал, тук има още много

Monday, February 12, 2007

Лондонски работи

Две мои музи са това - Вева и Чефона, обгърнати от черна мекота, погалени от скръндзливото лондонско слънце, усмихнати, притеснени и очаровани, че се виждат и се разхождат - непривично им е някак си - това им е първата разходка в Лондон заедно... Жалко, че не съм и аз на снимката...
Обичам ги!!!
Те ме допълват!
Щастлива съм, че ги има!
Целувам ви, мили мои!
{}{}{}
И ви прегръщам горещо!

Friday, February 09, 2007

нагоре и навътре

Въртележката на битието всмуква всичко,
върви нагоре и навътре и един ден се оказва,
че не знаеш кой си,
че не чуваш гласа на сърцето си,
че не следваш правилните пътеки,
че не си искал да живееш точно така,
че не си направил това, което е трябвало... със себе си
Спиралата е жестока, но дава шанс
да се осъзнаеш, да пребориш всяко едно стъпало,
да стигнеш до същината....
Не можеш да се върнеш, защото това е
все едно да се върнеш в утробата...
А ти си се родил и си поел въздуха на ежедневието,
станал си част от спиралата и от битието...
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет,
десет, единадесет.... многоточието винаги се появява
винаги живеем с многоточие,
защото все очакваме нещо,
все разтягаме момента на щастието... Човешко е.

разтърсване

Моето истинско име - прошепнаха ми го сутринта,
изкрещяха ми го без да съм искала да го чувам...
Той ми начерта разни знаци по челото и клепачите...
пръстите му бяха отвратително мръсни,
но толкова добре познати и топли, че не се погнусих
Той ми прошепна моето истинско име -
Вечната Свобода на Битието...
или беше нещо друго...
не можех да слушам трезво...
Каза ми, че съм го убивала много пъти,
била съм негов ученик и съм забола нож в сърцето му
четири пъти....
Поиска ми прошка, дадох му, макар да не знаех за какво...
Топлина... навсякъде и най-вече вътре в мен...
пулсираше в главата ми, в ръцете ми, в очите...
Той ме гледаше обезумял и добър едновременно
и сипеше стихове и музика ...
не знам дали тази лудост я очаквах,
но винаги я срещам и я привличам... някак си
Той каза, че ние сме чисти души и свободни навеки,
а другите..., вървящи по улицата,
са оковани от страха и земното притегляне....
Изплаших се от черното по ръцете и краката му,
от смърдящите му дрехи и молбата за прошка....
после плаках....
и аз съм роб на земята и на делничното...
по-ми харесва да съм чистичка и спретната...
дали наистина съм го убила някога?....