нагоре и навътре

Въртележката на битието всмуква всичко,
върви нагоре и навътре и един ден се оказва,
че не знаеш кой си,
че не чуваш гласа на сърцето си,
че не следваш правилните пътеки,
че не си искал да живееш точно така,
че не си направил това, което е трябвало... със себе си
Спиралата е жестока, но дава шанс
да се осъзнаеш, да пребориш всяко едно стъпало,
да стигнеш до същината....
Не можеш да се върнеш, защото това е
все едно да се върнеш в утробата...
А ти си се родил и си поел въздуха на ежедневието,
станал си част от спиралата и от битието...
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет,
десет, единадесет.... многоточието винаги се появява
винаги живеем с многоточие,
защото все очакваме нещо,
все разтягаме момента на щастието... Човешко е.