Моето истинско име - прошепнаха ми го сутринта,
изкрещяха ми го без да съм искала да го чувам...
Той ми начерта разни знаци по челото и клепачите...
пръстите му бяха отвратително мръсни,
но толкова добре познати и топли, че не се погнусих
Той ми прошепна моето истинско име -
Вечната Свобода на Битието...
или беше нещо друго...
не можех да слушам трезво...
Каза ми, че съм го убивала много пъти,
била съм негов ученик и съм забола нож в сърцето му
четири пъти....
Поиска ми прошка, дадох му, макар да не знаех за какво...
Топлина... навсякъде и най-вече вътре в мен...
пулсираше в главата ми, в ръцете ми, в очите...
Той ме гледаше обезумял и добър едновременно
и сипеше стихове и музика ...
не знам дали тази лудост я очаквах,
но винаги я срещам и я привличам... някак си
Той каза, че ние сме чисти души и свободни навеки,
а другите..., вървящи по улицата,
са оковани от страха и земното притегляне....
Изплаших се от черното по ръцете и краката му,
от смърдящите му дрехи и молбата за прошка....
после плаках....
и аз съм роб на земята и на делничното...
по-ми харесва да съм чистичка и спретната...
дали наистина съм го убила някога?....
2 comments:
дееба... тва наистина ли ти се случи бе бате? Яко си го описала, но ако е истина и аз щях да се стресна бая (а Колев нявярно щеше да му отмае един тупаник :) особено сутрин докато вървя спейки още.
Инак е вярно... обича те лудоста тебе, но трудно е да и отвръщаш с обич комай.
Батенце, това се случи, но не успях да го опиша толкова силно, колкото беше... психария голяма! А да обичаш е много трудно... всъщност
Post a Comment