Friday, February 01, 2008

253 дни

От толкова дни съм бременна - просто не е за вярване колко бързо и едновременно с това бавно минава времето. Страшна работа. Коремът ми приема различни форми на всеки 5-10 минути. Не съм си и представяла, че ще ми е толкова забавно и интересно. Оказа се, че човешкото тяло наистина има неподозирани възможности. От 62 см. обиколката на талията ми (ако изобщо в момента може да се каже, че имам талия...) достигна до 1 метър и 4 см. до момента. Според докторката ще расте още... смяяяятайййй, както казва един мъдър бял човек ;) Още нито веднъж не съм сънувала бебето или пък нещо свързано с него. Чета по разни форуми на настоящи и бъдещи майки и да ви кажа - страшничко е там. То се размятват снимки на бебета, то се обсъждат колики, пюрета, начини за възпитание, подути крайници по време на бременност, гадене и други такива интригуващи неща... И това не съм си мислила, че ще правя - да чета в такива форуми, но то на всичко си му идва времето. Пък и са толкова безумни, вманиачени и забавни там майките, че просто не мога да устоя да не им чета бисерите :))))) Все още някак си не мога да се усетя истински бременна - като сън ми е, като игра някаква, на която това е поредният етап за преминаване, за да стигнеш на по-високо ниво. Нямам в главата мисли от сорта на: "моята малка принцеска", "най-голямото съкровище" и т.н. - така си наричат дечицата майките по форумите. Сигурно и мен ще ме удари... Ама е кеф голям, да ви кажа! :))))) И е адски невероятно, че вътре, в корема има човек - расте си там, мига, хълца - доста често и се чува адски смешно, върти се, рита и бог знае какво още прави вътре. Абе природата е страшна сила!!! :))))
А в Русе просто е толкова приятно ..... само вие липсвате - тук, сигурна съм, че щяхме да намираме повече време да се виждаме - просто градът предразполага към повече спокойствие, ама на - София, та София.... мамаистара..... Хората тук работят продавачки, сервитьорки, продават мобилни телефони и са доволни от живота - надявам се..., а ние какво - кариери, заплати, бързане, нерви..... аман! Много ви целувам всички и да знаете, че много ми липсвате!!!

п.с. Ман, ти ме вдъхнови да попиша! :) И тук да ти кажа, че си един от малкото добри хора, които познавам и които заслужават много, ама наистина много!!! :))))

2 comments:

Злото прасе said...

Тоз пост си заслужава коментъ бате ;) 253 дни.... вече са повече. То звучи като обсадата на нещо си... Ленинград добавя стефунка. Ама всъщност, като прочете човек, разбира, че по скоро е като период от неосъзнато/осъзнато щастие. Айде сполай ви! Целуявки на теб по рошавата тиква и на колев по брадата невчесана и на яГО там някъде :)
Сандокан с трите ножа (дето ще се претвори във фей орисник кат му дойде времето) и принцеса Стефунка от приказките на въображението (ми).
Йо!
п.с.
блог лайфа ми бяга по тъч линията напоследък

sas said...

Батенце, дните вече са над 270 и няколко :))) Нямам търпение вече да се появят добрият фей орисник и принцеса Стефунка :) в Русе, за да видят беба и нас :) ще бъде веселооооо